Половината българи са против еврото
Всеки втори у нас е надъхан отрицателно към приемането на еврото. А бизнесът подкрепя единната валута.
Това сочи проучване на " Алфа рисърч ", поръчано от Министерството на финансите.
Според изследването половината от хората не утвърждават приемането на еврото, а 32.8% са " за ". Проучването е направено след 1200 души и 500 компании.
В българското общество съществуват терзания, страхове и в това време слаба информираност във връзка с присъединението на България към еврозоната, съобщи Боряна Димитрова, шеф на организация „ Алфа Рисърч ".
59,4% от интервюираните считат, че присъединението на България към еврозоната ще окаже положително въздействие върху стопанската система. По отношение на бизнеса 61,3% от фирмите също са на мнение, че ще има положителни резултати върху съответната компания.
58,6% от необятната общност показва, че позитивните резултати от въвеждането на еврото, ще бъдат свързани с по-удобното за хората при пътешестване и разплащане в чужбина, 72,8% от бизнеса също считат по този начин. 37,2% от необятната общност са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски страни , при бизнеса настройките в това отношение са 63,2%. Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, достъп на българските жители и компании до по-изгодни и по-евтини заеми, повишение на самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, действително присъединяване на България в процеса на взимане на решения в еврозоната, както и понижаване на риска от банкрути на банки.
Негативните резултати от въвеждането на еврото в страната и съгласно необятната общност, и съгласно бизнеса, са свързани с повишение на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци , увеличение на инфлацията, компликация за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова самостоятелност, както и неконкурентноспособност на българските артикули.
Служебният министър на финансите Росица Велкова напомни, че Народното събрание сложи като главен приоритет на служебното държавно управление да работи в посока за това от 1 януари 2024 година България да стане част от еврозоната, като са импортирани четири законопроекта в Народно събрание, в това число Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка. Финансовият министър заяви, че чака Законът за ограниченията против изпирането на пари до края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване. По отношение на петия законопроект – за еврото, ще бъде създаден в първичен план, който е създаден сред министерствата, обществените ведомства и институции, както и Българска народна банка, изясни Велкова, като добави, че при започване на февруари 2023 година се планува да бъде оповестен за 30-дневно публично разискване.
Това сочи проучване на " Алфа рисърч ", поръчано от Министерството на финансите.
Според изследването половината от хората не утвърждават приемането на еврото, а 32.8% са " за ". Проучването е направено след 1200 души и 500 компании.
В българското общество съществуват терзания, страхове и в това време слаба информираност във връзка с присъединението на България към еврозоната, съобщи Боряна Димитрова, шеф на организация „ Алфа Рисърч ".
59,4% от интервюираните считат, че присъединението на България към еврозоната ще окаже положително въздействие върху стопанската система. По отношение на бизнеса 61,3% от фирмите също са на мнение, че ще има положителни резултати върху съответната компания.
58,6% от необятната общност показва, че позитивните резултати от въвеждането на еврото, ще бъдат свързани с по-удобното за хората при пътешестване и разплащане в чужбина, 72,8% от бизнеса също считат по този начин. 37,2% от необятната общност са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски страни , при бизнеса настройките в това отношение са 63,2%. Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, достъп на българските жители и компании до по-изгодни и по-евтини заеми, повишение на самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, действително присъединяване на България в процеса на взимане на решения в еврозоната, както и понижаване на риска от банкрути на банки.
Негативните резултати от въвеждането на еврото в страната и съгласно необятната общност, и съгласно бизнеса, са свързани с повишение на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци , увеличение на инфлацията, компликация за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова самостоятелност, както и неконкурентноспособност на българските артикули.
Служебният министър на финансите Росица Велкова напомни, че Народното събрание сложи като главен приоритет на служебното държавно управление да работи в посока за това от 1 януари 2024 година България да стане част от еврозоната, като са импортирани четири законопроекта в Народно събрание, в това число Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка. Финансовият министър заяви, че чака Законът за ограниченията против изпирането на пари до края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване. По отношение на петия законопроект – за еврото, ще бъде създаден в първичен план, който е създаден сред министерствата, обществените ведомства и институции, както и Българска народна банка, изясни Велкова, като добави, че при започване на февруари 2023 година се планува да бъде оповестен за 30-дневно публично разискване.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ